Първото официално сведение за Николаевските гълъби е работа на професора по земеделие Михаил Ливанов.
"За земеделието скотовъдството и птицевъдството" (1799 г.).
В това време гълъбите се развъждали с цел получаване на месо. Основно това били гълъби със свободна форма на отглеждане, летели в полето да си търсят храна. Презимували в гълъбарници. Точна история за произхода на Николаевските гълъби няма. Предполага се, че руски моряци са пренесли породите от други страни.
Тези гълъби са се съешавали с местните птици. При едностранен подбор и отбор по своебразни признаци на полета и под влиянието на местните климатични условия. Така също храненето и отглеждането. В края на 19 век се сформира тази порода гълъби.
1910 г. се счита датата на неината регистрация.
В началото не намира одобрение, но през 1918 г. завоюва признание. На първа изложба в Англия, от Русия били донесени гълъби, които се харесали на всички. Завоювали златен кралски медал и били признати за най-добри в подгрупа Безкръгов полет.
Нарекли ги НИКОЛАЕВСКИ ТУЧЕРЕЗ.
Сърцата на много любители - гълобовъди са отдадени на високолетните породи, но най-вече на Николаевската. Това е прекрасна порода високолетни гълъби. Родината й е Украина - гр. Николаев. Разположен на устието на р. Южка Буг. От там идва и името им. Гълъбовъдите ги наричат Николаевски, а още и Тучерези (прорязването на облаците), защото са се вдигали на огромна височина и достигат облаците. Наричат ги също пеперуди, защтото размахването на крилете им наподобява полета на пеперуда. От всички високолетни породи най-уникален стил на полета има Николаевският гълъб. Неговият полет се отличава със следните особености, като при излитане и кацане не правят кръгове. Вдигат се и се спускат вертикално като чучулиги. Задържат се на едно място над гълъбарника. Разтворената опашка заедно с крилата образуват кръг и те като балони висят във въздуха. Зрелището е изключително. Любителите на високолетните породи считат, че най-красив полет имат Николаевският гълъб. Те се вдигат на толкова голяма височина, че се скриват от поглед.
Орнитолозите са установили,че гълъбите са способни да се вдигат до 2 км. височина. Но по мнение на много украински гълъбовъди, те се вдигат по-високо от 2 км. Николаевските гълъби са много издръжливи и стоят във въздуха при наличие на вятър възходящи потоци при добро време 4-5 часа. А отделни гълъби летят и 8-10 часа без да кацат.
Николаевските гълъби имат различна окраска: червени, вишневи, черни, сиви, бели, жълти. Желателно е да бъдат с бели опашки.
Разпространени са различни варианти на Николаевският гълъб - Очаковски, Харковски, Кировградски, Мелитополски, Източноукраински, Донецки, Киевски, Ростовски, които се отличават с малки особености от стандарта на град Николаев.
Четири стила на полет: "Жаваронка"/чучулиги/,"Бабочка"/пеперуда/,"Торцовой" /ключ/,"Серпастый"/сърп/.
